Как и защо се дезинформираме онлайн

Псохология на фалшивите новини

Сигурно сте попадали на силно емоционални и приканващи  да извършите дадено действие постове в социалните медии, които впоследствие се оказват фалшива новина /fake news/. Те се разпространяват мълниеносно и са съпроводени от десетки коментари. Оказва се обаче, че голяма част от хората са реагирали или споделили статията, след като са прочели единствено заглавието. И въпреки, че повечето от нас се смятат за имунизирани към онлайн дезинформация, фалшивите новини стават все по-голяма част от нюзфийда.

Идват избори и фалшиви профили налазват онлайн пространството. Високоемоционални снимки, придружени от още по-емоционални текстове, насочват собствените ни страхове в определена посока. Стига се до там, че дори традиционните медии започват да разпространяват фалшиви новини, падайки в капана на ексклузивността и рейтинга. Хората се поляризират от  това да вярват на всичко, което съвпада със собствените им представи, или да не вярват на нищо, защото „всички се опитват да ни излъжат“.

На какво се дължи това? Ето какво има да ни каже психологията за съвремените  аспекти на добрата стара пропаганда.

Фалшивите новини се разпространяват по-бързо от истината

Трима изследователи от  MIT /Massachusetts Institute of Technology/ в свое проучване от пролетта на 2018 г. установяват, че фалшивите новини се разпространяват по-бързо от реалните новини в социалната мрежа Twitter, и то със значителна разлика.

Те проследяват  разпространението на  126 000 поста в Twitter между 2006 и 2017г. Учените са привлечени от силата, която има социалната мрежа в САЩ, да диктува дори новините на традиционните и утвърдени медии. Генезисът на изследването произлиза от бомбения атентат на Бостънския маратон през 2013 г. и последвалите жертви, които получават огромно внимание от обществеността. „Twitter стана наш основен източник на новини“, казва Сорош Восуши, съавтор на настоящото проучване. Но в резултат на трагичните събития той добавя: „Разбрах, че една голяма част от това, което четях в социалните медии, бяха слухове. Те бяха фалшиви новини.“

Изследването стига до различни изводи. Например, фалшивите новинарски материали са със 70% по-голяма вероятност да бъдат споделени, отколкото истинските истории. Освен това на истинските истории са нужни около шест пъти повече време за да достигнат до 1500 души, отколкото на фалшивите истории, за да достигнат до същия брой хора. Когато става въпрос за „каскади“ на Twitter или за непрекъснати вериги за обратна връзка, лъжите достигат каскада до 10 пъти по-бързо от фактите. И лъжите се възпроизвеждат от уникални потребители по-широко от истинските твърдения на всяка дълбочина на каскадата. Интересното е, че анализът показва също така, че ботовете имат по-малко общо със споделянето на фалшиви новини в Twitter, отколкото вероятно сте си представяли – историите се разпространяват толкова бързо, защото се споделят от реални хора, а не от програмирани алгоритми.

Какво кара хората да вярват на фалшивите новини?

Според изследователите причините са две. Първо, елементът на изненадата е силна движеща сила за споделяне на онлайн съдържание. Фалшиви истории са написани с цел да предизвикат интерес и по този начин имат по-висока степен на новост от истинските истории. Според проучването това съответства на желанието на хората да споделят „горещи“новини и нова информация със своите приятели, за да покажат колко са „актуални“.

Втората причина е в емоционалните реакции, които предизвикват фалшиви истории. Такова съдържание е свързано със силни емоции като страх, отвращение и изненада, докато истинските истории вдъхват емоции като тъга, радост или доверие. Въпреки че знаем, че емоционалното съдържание се споделя по-често в социалните медии, отколкото неутралното. Например, това проучване анализира 165 000 туитове и установи ясна връзка между броя на ретуитнатите емоционално заредени постове в сравнение с неутралните. Интензивността на емоциите тук играе по-важна роля.

Как се създава вирусно съдържание

Споделянето на онлайн съдържание е неразделна част от съвременния живот. Хората постват статии от различни медии, предават видеоклипове в YouTube на близки и изпращат ревюта на ресторанти на своите съседи. Наистина, 59% от хората съобщават, че често споделят онлайн съдържание с други хора, а някой веднъж на всеки четири секунди препраща към съдържанието на една от най-уважаваните медии в света – Ню Йорк Таймс.

Такова социално излъчване също има важно въздействие както върху потребителите, така и върху търговските марки. Ясно е, че социалното препредаване е често и важно, но остава загадка въпросът защо някои части от онлайн съдържанието ставаат по-вирусни от други.

Джонатан Бергер и Катрин Милкмар от университета в Пенсилвания разглеждат в статията си „Какво прави онлайн съддържанието вирусно“ основните характеристики, които влияят на вирусността и по-специално как емоцията формира социалното споделяне. Те доказват, че информация, която предизвиква емоции с висока възбуда като гняв или страхопочитание, се разпространява по-бързо, отколкото съдържание, изпълнено с емоции с ниска възбуда.

Високите възбудителни емоции могат да бъдат както положителни, така и отрицателни, но позитивното съдържание се споделя по-често онлайн. Това, което прави фалшивите новини вирусни, не е валентността, а интензивността на емоциите, които предизвикват.

По думите ще ги познаете

Характерно за фалшивите новини е сензационният език, който използват. Психолингвистиката ни помага да откриеем фалшивата информация в информационния поток, като установи конкретни езикови знаци, свързани с измама. Проучване, направено в Университета във Вашингтон, сравнява езика, използван в реалните новини, сатира, измами и пропаганда, и открива, че думите, използвани за преувеличаване – нарицателни, суперлативи и наречия, се използват повече във фалшивите новини. За разлика от тях, истинската новина съдържа повече думи и изрази с конкретни данни – сравнения, цифри, цитати. Изследователите също така забелязали, че  първо и второ лице се използват повече в по-малко надеждни типове новини, докато надеждните новини е по-вероятно да избегнат език, който изглежда твърде личен. Фалшивите новинарски съобщения също често съдържат два явни признака на измамен език – по-неясни изрази като цяло и повече думи за омекотяване или намаляване на въздействието на изявленията, като напр. „малко“, „донякъде“ „може би“, „очевидно“, „нещо“.

Друг белег, чрез който ще познаем фалшивите новини, е стила на писане.  Общото схващане е, че фалшивите истории са написани така, че да се доближават максимално до новинарския стил на писане, за да приличат възможно най-много на надеждни истории. На практика се оказва, че фалшивите новини са по-близки до сатирата – заглавията им са по-дълги, използват се няколко думи за спиране (кратки думи като „на“, „които“, „е“) и по-малко съществителни. Фалшивите новини обобщават главната претенция на статията в дълго заглавие, което се отнася за лице или организация, а съдържанието на статията остава повтарящо се, кратко и по-малко информативно.

Кой е виновен?

Имаме достъп до милиарди ресурси в Интернет. Как станахме жертва на фалшиви новини, които лесно можем да проверим с едно кликване? Виновникът донякъде сме самите ние, маркетолозите. Съвремените платформи събират огромно количество данни за нашите действия и предпочитания в мрежата. В началото целта е да се таргетират реклами, но вече говорим, че се таргетира съдържание.

За съжаление социалните мрежи правят страшно лесно „пласирането“ на информация, т.е. потребителите я получават,  вместо активно да търсят нова информация онлайн. Според проучване, което анализира онлайн поведението на 326 милиона потребители на социалната мрежа Facebook в период от 6 години,  става ясно, че за повечето хора консумацията на новини онлайн е ограничена до много малък брой страници. Феноменът се нарича селективна експозиция и определя формирането на тесни общности около определени страници във Facebook, което води и до по-нататъшна сегрегация. Според изследователите нарастващата поляризация на потребителите по конкретни разкази води до бързото разпространение на дезинформацията онлайн.

Друг фактор са способностите на хората да коригират нагласите си, след като се разкрие, че са жертва на невярна информация. Оказва се, че само потребители с висока когнитивна способност коригират мненията си, след като са им представени контрастиращи данни. Обратно, потребителите с ниска когнитивна способност поддържат първоначалното си мнение, въпреки новите факти, което отново води до разпространение на фалшивите новини.

Нашата когнитивна способност е свързана с нашата работна памет.

Някои хора са по-малко способни да изхвърлят вече незначителна информация от работната си памет, което ги прави лесна жертва на фалшиви новини. С напредване на възрастта нашата работна памет намалява, а оттам – и умението да коригираме фалшивата информация. Което обяснява защо възрастните хора е по-вероятно да станат жертва на измами.

Но нещата са още по-сложни от това – разпространението на фалшиви новини е мултифункционален феномен, който зависи както от когнитивните, така и от факторите на околната среда. Изследването, публикувано в Nature Human Behavior, показва, че както преливането на информация, така и ограниченото внимание на потребителите, допринасят за жизнеността на нискокачественото съдържание в социалните медии. Изследователите откриват слаба връзка между качеството и популярността на съдържанието и стигат до извода, че в мрежа, пренаситена с информация, вероятността висококачественото съдържание да се превърне във вирусно е почти толкова голяма, колкото и нискокачественото.

Всъщност виждането на твърде много информация (например под формата на постоянен поток от публикации в таймлайна) засяга познанието: пристрастието към потвърждение или тенденцията да споделяме информация, която подкрепя нашите убеждения, се изостря в социалните мрежи, защото нямаме време да анализираме правилно всички входящи постове и имаме склонност да обръщаме внимание само на онези, които ни харесват.

Как да не се объркаш

Едно нещо, което е вярно за фалшивите новини е, че те са изключително трудни за разкриване. Причината за това отново са нашите емоции.  Оказва се, че след като се обърна публично внимание на фалшивите новини и тяхното разпространение, хората станаха по-предпазливи и започнаха да забелязват повече неща в интернет.  През 2017 г. от Facebook признават, че техниката им да сигнализира статиите като „фалшиви новини“ не е сработила – просто маркирането привлича вниманието на потребителите към съдържанието и подсилват присъщите неверни вярвания. Фалшивото изявление получава легитимност, когато стане видимо.

Това, което прави развенчаването още по-трудно е, че повечето хора имат затруднения да вярват, че самите те биха могли да станат жертва на онлайн дезинформация. Това интересно явление е така наречения „ефект на трето лице“ или нашата тенденция да вярваме, че другите са по-уязвими от въздействието на средствата за масово осведомяване. Резултатите показват, че хората са по-склонни да вярват например, че техните политически опоненти са повлияни от фалшиви разкази онлайн, докато самите те надценяват собствената си способност да откриват подвеждаща информация.

Какво казват психолозите

Експлозията от фалшиви новини през последните няколко години показа, че за съжаление не сме станали по-умни от нашите смартфони. Непознаването на „законите на психиката“ на човека и най-вече – неумението да разпознаваме своите емоции и да ги управляваме правилно, ни прави податливи на манипулация. Даваме властта над нашите емоции на някой друг, който е наясно, че това е най-краткият и лесен път за въздействие върху съзнанието на хората. Пропагандата винаги е съществувала, но сега разликата е, че много по-лесно се манипулира общественото мнение с помощта на психологически атаки над човешкото съзнание. И всичко това процъфтява в динамичната онлайн среда.

Можем да се опитаме да се предпазим от дезинформация, като поддържаме критичен  ум, активно избираме нашите източници и правим проверка с доказани медиии. Фалшивите новини са социален проблем, който няма да бъде решен с няколко бързи клика.

 

П.П.

И не, ако го прочетете в интернет, това не го прави автоматично истина.

0 Comments

Leave a reply

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

*

CONTACT US

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Sending

© Perfecta Marketing Agency 2018. Designed by antoniyaat

Log in with your credentials

Forgot your details?